
Класически европейски модели на възпитание – Мария Монтесори, Лев Виготски, Антон Макаренко, взаимоучителен метод
В наши дни откроявайки се като класически европейски модели на образователната и възпитателната работа място взимат тези на – Мария Монтесори, Лев Виготски , Антон Макаренко и известният взаимоучителен метод. Всеки от тях има своите страстни привърженици и противници. Много деца са отгледани чрез тези популярни схващания.
Последните години, залегнал в обществото ни е метода на образование и възпитание на Мария Монтесори. Тя е родена в далечната 1870 година в Италия, лекар и педагог, известна със своята философия на образованието. След дипломирането си тя започва да работи с деца с умствена изостаналост. На 6.01.1907г. открива първото училище, в което децата учат изцяло по нейният метод – Casa dei Bambini ( Детската къща ). Впоследствие тя обикаля света, запознава много хора с подхода й към образованието и печели привърженици. Днес има хиляди детски заведения работещи по Монтесори.

Метода Монтесори е вид научно образование, в основата на което лежи познанието за детското развитие. Той се базира на познатите закони за развитието на ума и тялото на децата. При този тип обучение децата са поставени в среда, която е достъпна за тях самите- мебели, посуда и всичко нужно пригодено така, че да се използва с лекота от обучаемите в различни възрасти. Предмети,с които детето може да борави само и чието използване да усъвършенства.
Метода на Монтесори се отличава с това, че в основата си е застъпено самостоятелно обучение и съвместна игра. Той се придържа към пет основни принципа:
- Уважение към детето
Основен принцип, Монтесори вярва, че уважението към децата се показва тогава, когато им се дава възможност да правят свободен избор в това как и какво да учат.
2. Абсорбиращ ум
Децата живеейки и играейки се учат непрекъснато от заобикалящият ги свят.
3. Чувствителни периоди
Монтесори педагогиката смята, че има определени периоди, през които децата са по-готови да усвоят определени умения. Те са известни като чувствителни периоди и продължават толкова дълго, колкото е необходимо на детето да придобие уменията. Редът, в който се появяват чувствителните периоди ( примерно чувствителен период за писане), както и времето на периода варират за всяко дете. Чрез наблюдение, учителите по Монтесори трябва да идентифицират чувствителните периоди в своите ученици и да осигурят ресурсите за процъфтяване на децата.
4. Самообразование
Метод залегнал в основата на Монтесори обучението е самообразованието, предоставянето на достъпна среда и материали, с които децата сами да могат да усвояват знания.
В образованието по Монтесори ролята на учителя е да насочва децата към тяхното обучение, без да участва твърде много в естествения учебен процес. Следователно учителят по Монтесори е фасилитатор, а не лектор. Използваните играчки в обучителният метод са най-често от естествени материали- дърво, вълна, метал. Разграничават се от останалите пособия за игра с това, че при тях не се използва електроника, играчките не издават звуци и не излъчват светлини. Те са опростени така, че детето да може да вложи енергия и мисъл в тях. Развиват фината моторика и умения използвани в живота за напред.
Класически модел на образование и възпитание се свързва и с името на Лев Виготски. Роден на 17 ноември 1896 година в Орша, Беларус, той остава в историята като един от най- известните руски психолози работили по психологическото развитие на децата. Застъпник на тезата, че за да се разбере човешкият ум първо той трябва да се изучи от най-ранна детска възраст. По-голяма част от работата му включва изследвания свързани с деца, тяхното поведение, развитие, усвояването на езика. Остава в историята със своята социокултурна теория, вярва, че социалното взаимодействие играе решаваща роля в обучението на децата.

Виготски твърди, че социалният свят е не само взаимодействието между връстниците и техния учител, но се състои от всички външни влияния в общността. Предварителните знания, като наученото поведение у дома, въздействат върху ученето в класната среда. Виготски очертава три основни концепции, свързани с човешкото развитие- културата е важна за ученето, езикът е коренът на културата и хората учат и се развиват в рамките на своята роля в общността. Културата може да се определи като морала, ценностите и вярванията на членовете на нейната общност. Виготски смята, че културата последователно влияе на когнитивното развитие, въздействайки върху човешкото поведение.
Теорията за когнитивното развитие на Виготски сочи, че когнитивните способности са социално насочени и конструирани. Културата служи като посредник за формирането и развитието на специфични способности, като обучение, памет, внимание и решаване на проблеми. Предлага се специфичните за културата инструменти да играят неразделна роля в начина, по който децата се организират и мислят за света.
Езикът е в основата на идеите на Виготски за социално взаимодействие. Развитието на речта протича в три етапа: външен, егоцентричен и вътрешен говор. Външната или социална реч се появява от раждането до тригодишна възраст. Бебетата използват език, за да предават чувствата си, да изразяват емоциите си и да споделят прости думи. Те използват език, за да заявят своите нужди, а също така реагират на речта на родителите си. Въпреки че бебетата използват език, за да контролират своите нужди, хората около тях изразяват одобрение или неодобрение въз основа на тяхното поведение. Това води до когнитивно развитие на личността. Следващият етап, егоцентричната реч, се случва на възраст между три и седем години. Когато започнат да рационализират вътрешно своите действия или поведение, децата започват да говорят със себе си. Тази вътрешна реч им помага да контролират своите разсъждения и да организират мислите си. Те продължават да интерпретират значението от реакциите на другите, като допълнително интегрират културните вярвания в собственото си когнитивно развитие. Езикът в крайна сметка е инструментът, чрез който комуникираме, следователно дава възможност за развитието на едно общество и неговата култура.
Виготски смята, че заключенията трябва да се правят въз основа на поведението на ученик в социална среда. Той не поставя акцент върху самата интелигентност. Вместо това Виготски предлага идеята за зоната на проксимално развитие, която прави разлика между това, което едно дете може да постигне самостоятелно, и това, което постига под строго ръководство от учител. Зоната на проксималното развитие се влияе от уникалните умения на всеки индивид, включително личност, саморегулация и предишни знания. Тъй като зоната на проксималното развитие не може да бъде ясно определена, предизвикателство е да се обясни връзката между социалното взаимодействие и ученето. Това обаче подкрепя аргумента за по-ориентирана към учениците образователна система, както и многото фактори, които могат да повлияят на потенциалните резултати.
Под влиянието на комунистическият режим в Русия, работата на Виготски, неговите теории остават по-непознати за останалата част от света. Едва през 70-те години успяват да достигнат на запад и въвеждат нови идеи в областта на психологията свързана с детското развитие.
Антон Семьонович Макаренко е роден на 13 януари 1888, той е руски педагог, социален работник и писател, най-влиятелният теоретик на образованието в Съветския съюз ,който популяризира демократичните идеи и принципи в образованието на теория и практика. Като един от основоположниците на съветската педагогика, той разработва теорията и методологията на възпитанието в самоуправляващите се детски колективи и въвежда концепцията за продуктивен труд в образователната система. Въз основа на работата си изгражда теория за развитието на личността и възпитанието на характера, която се превръща в основа на съветските изследвания върху личността и образователната практика. Основният му принцип за развитието на личността включва развитието на социално желателно поведение в колектива, чрез и за него. Макаренко често е причисляван към големите световни просветители и книгите му са публикувани в много страни. Най-популярната му творба е „Педагогическа поема“.

Макаренко разглежда работата като основна за интелектуалното и моралното развитие-на всички деца трябва да се възлагат и поставят отговорни задачи, да се трудят за техните индивидуални права и привилегии. Първият му принцип на социалистическо възпитание -„Максимално възможните изисквания с максимално възможно уважение“.
Антон Макаренко започва педагогическите си експерименти на ранен етап от кариерата си. Той създава жилищна институция за бездомни деца и такива с девиантно поведение, наречена „Колонията на Горки“, на името на великия руски писател, социалист Максим Горки.
Намирайки своето място сред тези имена останали в историята на образованието и възпитанието е и взаимоучителният метод. Известен също и като Бел-Ланкастърският метод, кръстен на британските педагози доктор Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър, които го прилагат независимо един от друг. Той придобива световно разпространение в началото на 19 век, включително и в българските земи.
Методът е базиран на това по-способните ученици да се използват като помощници в предаването на информацията, която знаят на другите ученици. Методът днес е известен като учене чрез преподаване.
Бел-Ланкастърският метод е използван от преподавателите през 19 век, тъй като е лесен начин за разширяване на основното образование сред по-широки слоеве на населението там, където няма разгърната мрежа от народни училища. Методологията е възприета от католическата църква в Англия и Уелс, а по-късно и в британската образователна система.
През 1825 г. взаимните училища са забранени в Швейцария и почти отпадат като практика в Централна и Западна Европа.