Mommy
По време на своето развитие всички ние преминаваме през кризи, наречени още възрастови кризи. Те са изключително важни за нашето развитие и изграждане като личности. Наличието на кризи в периода на ранното детство означава, че детето ни се развива правилно. Зад всяка криза и преодоляването й стои ново умение, което очаква да бъде усвоено.
Условно кризите в развитието на човек са разделени на няколко етапа, като те могат да настъпят на по-ранна или късна възраст.
- Раждането;
- първата година;
- ранното детство;
- предучилищната възраст;
- началната училищна възраст;
- юношеството;
- ранната зряла възраст;
- средната зряла възраст;
- късната зряла възраст.
Много автори отбелязват промените през ранното детство по различен начин, но всички са единодушни, че те представляват изключително важен момент за изграждането на бъдещият възрастен.
Един от тях е известният психолог Жан Пиаже. Макар да започва развитието си като биолог, той се задълбочава в изучаването на мисленето като процес и развитие. Именува тази област – „генетична епистемология“, т.е. генетичната теория на познанието. Той тръгва от данните на биологията и преминава през умственото развитие от периода на детството, през юношеството за да достигне до крайната си цел- „генетичната епистемология“.
Създава идеята си за стадиите на когнитивното развитие. Според него през живота си имаме да преодолеем няколко стадия на развитие. Именува вторият от тях свързан с ранното детство – „Дооперационен стадий“,децата преминават през него от две до шест годишна възраст. През този период те трудно виждат света от различни гледни точки. За тях съществува една правилна, тяхната визия за случващото се. Те са егоцентрични. Тук започват да използват свободно думите и да осъзнават символното им значение.
Негов съвременник Лев Виготски, роден на 17 ноември 1896 година в Орша, Беларус, остава в историята като един от най- известните руски психолози работили по психологическото развитие на децата. Застъпник на тезата, че за да се разбере човешкият ум първо той трябва да се изучи от най-ранна детска възраст. По-голяма част от работата му включва изследвания свързани с деца, тяхното поведение, развитие, усвояването на езика.
Според Виготски периодите на критично развитие са белязани от трансформации в развитието на волята и способността за самоопределение. Той условно ги разделя на:
- Раждане – Детето физически се отделя от майка си.
- Криза на 12 месеца – Все още не осъзнавайки себе си като личност, различна от околните, детето за първи път проявява собствената си воля и собствената си личност чрез взаимодействие с възрастните.
- Криза на 3-годишна възраст – След като постепенно са развили съзнание за себе си като отделна личност, децата се отделят от майката психологически и се опитват да контролират изборите и случващото им се чрез собствената си воля.
- Криза на 7-годишна възраст – Разширявайки радиуса на дейност извън семейството, детето придобива контрол върху отношенията си с другите.
- Криза на 13-годишна възраст
Виготски детайлно разглежда седем симптома на кризата на 3-годишна възраст:
-негативизъм;
– упоритост;
– своеволие;
– инат;
– протест;
– бунт;
– девалвация.
Виготски започва с негативизъм. Първият симптом, който характеризира началото на кризата в развитието в етапа на ранното детство е негативизъм. Тук цялото поведение на детето е в противоречие с това, което възрастните изискват от него. Като отличителен белег от обикновеното неподчинение, негативизмът се състои във факта, че детето не прави нищо, защото е било помолено. Стремежът да прави обратното на това, което се иска от него, е негативизъм в истинския смисъл на думата.
Кои симптоми се проявяват и как, зависи от условията и стила на отглеждане, но Виготски разглежда първите четири (негативизъм, упоритост, своеволие и инат) като най-често срещаните.
Упоритостта е по-склонна да бъде насочена срещу нормите за отглеждане и начина на живот. Детето започва да иска да прави всичко само.
Това са основните симптоми, които описват кризата на тригодишна възраст. Като се има предвид, че е лесно да се види, че кризата се проявява главно в черти, които позволяват да се разпознае един вид бунт срещу авторитарното отглеждане, това вид протест на детето, което иска самостоятелност. Всички симптоми се развиват около оста „аз“ и хората около него. По време на кризата на тригодишна възраст, ние се сблъскваме с нов етап на еманципация.
При тази криза детето действително е трудно управляемо, неговото поведение почти не се поддава на коригиране. Във речника му най-често се срещат „не искам“, „няма“, „не“. Детето видимо се е променило, често вика с пълен глас, тропа с крака, щипе, хапе, драска. Отстоява своите решения. Тези моменти макар и да изглеждат безкрайни са нормален етап от развитието, когато то опитва да заяви и отстои себе си по всякакъв начин, било то и за нещо, което на нас ни изглежда изключително незначимо.
В тази криза детето се самоутвърждава и заема страна на опозиция. Това е криза, през която то преминава, за да завърши последния етап на раздяла с майката.
Важно е в този значим момент да се осигуряват повече възможности за самостоятелност по този начин детето ще става по-силно и по-уверено. За него е важно да усеща, че думата му се зачита и че има право да упражнява избора си, да може да се заяви.
Детето става по-сговорчиво, когато демонстрираме, че го смятаме за способно да избира и уважаваме преценката му. Това е най-доброто, което можем да направим за егото му и нещо, което ще го направи още по-силно. Целта е да се създаде човек, който е уважаван и който следователно уважава другите в околната среда и споделя отговорностите.
Няма разлика в вземането на тези „малки“ решения в детството му от големите житейски решения, които ще трябва да вземе по-късно в живота. Тези решения могат да бъдат взети добре само ако той е имал възможността да практикува и да се научи да обмисля последствията от желанията и действията си.
На 3 години детето е необикновено човешко същество, което е в състояние да установи връзка на все по-голяма равнопоставеност. Това ще доведе до важни умствени стъпки като научаване на четене, писане и други културни способности.
Детето ще нарича себе си „Аз“.
